събота, 26 август 2017 г.

Новите промени в ДОПК - отговорности и задъжения





През месец август влязоха в сила нови разпоредби в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс („ДОПК“), с които  се засягат отговорността на управителите, представителите, съдружниците и акционерите в търговски дружества за публичните задължения на търговските им дружества – данъчни и осигурителни задължения.
След последните изменения, мажоритарните собственици на капитала на дружеството, включително мажоритарните съдружници или акционери, имащи това качество към деня на възникване на задълженията, които недобросъвестно прехвърлят притежавани от тях дялове или акции, отговарят за непогасените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Отговорността е пропорционална на участието им в отчуждената част от капитала.  
В следствие от това изменение, на практика при прехвърляне на дялове или акции от капитала на дружеството, Национална агенция за приходите може да търси отговорност за публичните задължения на дружеството и от лицата, които вече не притежават мажоритарната част от капитала му. Важно е да се отбележи, че отговорност от тях не може да се търси преди прехвърлянето, а след това.
Очевидно законовите промени целят да противодействат на установената практика тежко задължени към държавата дружества да бъдат прехвърляни на трети лица и така на практика „изоставяни“, без реална дейност и активи, а държавният бюджет бива ощетен. В същото време обаче вменената отговорност по чл. 19, ал. 5 от ДОПК ще засегне и работещи дружества. При тях е важно, ако мажоритарният собственик на капитала напуска дружеството, да осигури публичните му задължения да бъдат надлежно погасени.
Важен момент е законовото изискване за недобросъвестност. Съгласно чл. 19, ал. 5 от ДОПК, тя би била налице, ако съдружникът или акционерът е знаел, че дружеството е свръхзадлъжняло или неплатежоспособно и разпореждането е извършено преди обявяването на несъстоятелност или отхвърлянето на искането за обявяване в несъстоятелност. Тази законова дефиниция обаче е по-скоро непълна и е възможно съдебната практика да се насочи към разбиране на недобросъвестността изобщо като знание за наличието на публични задължения. Отделно в чл. 19, ал. 10 ДОПК изрично посочва, че е налице недобросъвестност, когато действието е извършено, след като е образувано производство по ДОПК за контрол по спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство до 6 месеца от приключване на производството.
Същата отговорност носят и лицата, съдружници или акционери, които притежават миноритарни дялове от капитала, когато едновременно или последователно за период не по-дълъг от три месеца, недобросъвестно прехвърлят дружествени дялове или акции, чиято обща сума представлява мажоритарен дял от капитала.
Собствениците на капитала, включително съдружниците или акционерите, които са получили скрито разпределение на печалбата, отговарят за неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на юридическото лице за периода, в който са притежавали това качество, до размера на полученото, освен ако скритото разпределение е декларирано.
В ДОПК се въвежда и отговорност на управителните органи, както и на съдружниците/акционерите за случаите, когато, поради намаляване на активите на дружеството, не могат да бъдат заплатени публични задължения. Управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски:
- извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;
- извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

сряда, 23 август 2017 г.

Когато ви запорират банковата сметка?



 Запор и решения



 Запорът върху  банкова сметка  е едно от най-неприятните изживявания за  един длъжник, особено, когато не разполага с други финансови средства.


Запорът върху  банкова сметка  е разпореждане на съдебен изпълнител или на друг, овластен от закона орган или лице (като например орган на НАП) до банката, чрез което длъжника се лишава от право да получи валидно плащане и затова плащането, което банката би извършила на длъжника след постъпване на запора, е недействително спрямо взискателя и присъединилите се кредитори. Затова те могат да искат от банката повторно плащане, защото по силата на чл. 452, ал. 1 ГПК, съответно чл. 206, ал. 1 ДОПК, този, който плаща зле, плаща два пъти.
От друга страна, запорното съобщение легитимира наложилия го орган или лице да получи валидно плащане от банката, стига законът изрично да не посочва, че неговите правомощия се изчерпват само с налагането на запора.
Разпореждането за налагане на запора трябва да съдържа:
  • пълно наименование на органа или лицето, наложило запора;
  • име/наименование на взискателя по делото;
  • основание за предприемане на обезпечителната мярка (например номер на делото, по което е издаден изпълнителният лист, и от кой съд, номер, година, участък на съдебноизпълнителната служба, име/наименование на длъжника);
  • размер на дължимата от длъжника сума, включително разноските по делото и държавната такса, както и откога докога се дължи законната лихва за забава, когато такава е присъдена;
  • само при запорите, изискващи и предприемане от страна на банката на изпълнителни действия - номер на сметката на органа или лицето, наложило запора, по която да се преведат дължимите суми;
  • номер на разплащателната сметка на длъжника, от която да се преведат дължимите суми, ако е известен на органа, наложил запора, но е достатъчно и само посочването “от всички сметки на длъжника”; и подпис на органа или лицето, овластени да налагат запора, както и печат на съответната служба.


понеделник, 14 август 2017 г.

Развод и родителски права





Съдът  е този, който постановява на кой от родителите да се предостави упражняването на родителските права.
Родителят трябва да е дееспособен и да не е лишен от родителски права.
Другият родител, на когото не е предоставено детето, не изгубва качеството си родител, нито титулярството на родителските права. Губи само голям обем от практическото им осъществяване. Но той има право да поддържа лични отношения с детето; да упражнява родителско възпитателно въздействие върху него; дължи издръжка;
Ако родителят, на когото е предоставено детето изгуби родитителските си  права, те автоматически преминават върху друдия родител (така е и при смърт на родителя).

четвъртък, 10 август 2017 г.

Привременни мерки - какво трябва да знаем?






Прекратяването на един брак или съвместното съжителство между родителите  неминуемо се отразява върху положението на децата - къде да живеят, кой да полага грижи за тях, кой да ги представлява.
 По молба на всеки един от родителите, съдът, пред който е предявен иска за развод  може да определи привременни мерки за грижата за децата, местоживеене и тяхната издръжка.
 Съдът се ръковори при определяне на мерките от интересът на децата. О
пределение на съда не подлежи на обжалване, но  те могат да бъдат изменяни от същият съд  при настъпване на промяна в обстоятелствата.
  Преди да постанови мерките съдът следва изслуша:
родителите; 
-децата, навършилите 14 г. - задължително; от 10 - 14 г. изслушването е факултативно. Изслушване на деца под 10 г. е недопустимо; 
-близки — изслушването е факултативно. 
Привременните мерки имат действие до приключването на делото.  


http://advokatpetkova.com

вторник, 8 август 2017 г.

Трудова злополука -регистриране




Трудова злополука

Трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО е злополука, станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер, мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден и мястото за получаване на възнаграждение.
Осигурителят е длъжен в срок от 3 работни дни да декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт всяка трудова злополука.
Служителите в НОИ, въз основа на данните в досието за трудова злополука( протокол от разследването, копия от болнични листове, документи за медицински разходи) по чл. 59 от КСО, в 7-дневен срок от декларирането издават съответно Разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.

неделя, 6 август 2017 г.

Как се издава удостоверение за раждане на бебе?




Когато се роди бебе, всички се радват за настъпилото щастие. 
Но около тази радост неминуемо настъпват и редица условности, които ние като родители и като част от обеществото следва да изпълним, за да може детето да започне своя пълноценен живот.
На първо място детето се записва в регистърa на болницата. Съобщението за раждането му се изпраща от  болницата в рамките на седем дни 7  до службата по гражданско състояние към съответната община.
Изготвя акт за раждане и детето получава ЕГН - това са основни идентифициращи белези.
Актът за раждане  се съставя в общината, където бебето е родено. При положение, че постоянният адрес на един от двамата родители съвпадне с мястото на раждане на детето, тогава актът трябва да се получи в общината (или района) по постоянен адрес. Ако постоянният адрес и на двамата родители не съвпада с този на болничното заведение, тогава акта ще се получи от общината, където е родено бебето.
Родителите следва да посочат име на детето.
Ако родителите са български граждани и имат акт за брак, при съставянето на болничното съобщение, ще трябва да представят своите лични карти. Ако по определена причина бащата отсъства, тогава е необходим и актът за граждански брак.
Ако родителите нямат сключен брак, от голямо значение е семейният статус на майката. В случаите, в които тя никога не е била омъжвана или ако от неин предходен брак са изминали 300 дни, се подготвят:

 - личните карти на родителите;

- заверена нотариално декларация, че бащата припознава своето дете;


Запор на заплата от ЧСИ

 Какво да знаем, когато имаме запор на заплатата Съдебните изпълнители могат да наложат   запор върху трудовото ви възнаграждение ...