понеделник, 24 юли 2017 г.

Трансфер на осъден в чужда държава



Ако ваш близък е осъден в  чужда страна, то трябва да знаете, че трансферът на български граждани, осъдени от чуждестранен съд за изтърпяване на наказанието в Република България, се решава от главния прокурор по споразумение с компетентния орган на другата държава, при наличие на писмено съгласие на осъденото лице.
Не се изисква съгласието на осъден от чуждестранен съд български гражданин или на осъден от български съд чужд гражданин, когато:
1. присъдата или последващото административно решение на осъдилата държава включва заповед за експулсиране (депортиране) или друг акт, по силата на който лицето след освобождаването му от мястото за лишаване от свобода не може да остане на територията на осъдилата го държава;
2. преди да изтърпи присъдата, осъденото лице е избягало от осъдилата го държава на територията на държавата, чийто гражданин е.
Преди постановяване на решението за трансфер, се взема предвид мнението на осъденото лице.

      Когато има сведения, че осъденото от български съд лице се намира на територията на държавата, чийто гражданин е, главният прокурор може да направи искане пред чуждестранните органи за задържане на лицето, за което ще бъде направено искане за приемане изпълнението на присъдата, като уведоми, че спрямо това лице има влязла в сила присъда.

        След като осъденият пристигне в България или се установи, че се намира на нейна територия, главният прокурор изпраща присъдата, приета за изпълнение, и приложените към нея материали на Софийския градски съд с предложение за решаване на въпросите, свързани с изпълнението.
     Съдът се произнася по предложението с определение в съдебно заседание с участието на прокурор, защитник и с призоваване на осъдения.
    Когато по  Наказателния кодекс максималният срок на лишаване от свобода за извършеното престъпление е по-малък от определения с присъдата, съдът намалява наложеното наказание до този срок. Когато по закона на Република България за извършеното престъпление не се предвижда лишаване от свобода, съдът определя наказание, което най-пълно съответства на наложеното с присъдата.
Ако лицето е предварително задържан, то по предварителното задържане и изтърпяното наказание в държавата, в която е постановена присъдата,
за извършеното престъпление не се предвижда лишаване от свобода, съдът определя наказание, което най-пълно съответства на наложеното с присъдата.
    Предварителното задържане и изтърпяното наказание в държавата, в която е постановена присъдата, се приспада, а когато наказанията са различни, се взема предвид при определяне срока на наказанието.


четвъртък, 20 юли 2017 г.

Запазената част на наследниците



Какво да знаем за наследяването?



Много от клиентите ми не са наясно, че по закон имат право на запазена част от наследството. Дали поради неинформираност или поради твърде влошените отношения с наследодателя, те са наясно,че могат да претендират да получат своята запазаена част от всеки, който неоснователно не му позволява да се ползва от нея.
Запазените части на наследниците се определят  в Закона за наследството:1.
Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.(2) Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.(3) Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.
Трябва да се знае, че когато съпругът наследява заедно с възходящи от втора и по-горна степен или с братя и сестри, или с техни деца и внуци,  и наследството е открито след навършване на десет години от сключване на брака, запазената му част е 1/2 от имуществото на наследодателя, а когато във втория случай наследството е открито преди навършване на десет години от сключването на брака, тя е 1/3 от наследството.“
Ако завещателят е направил дарения и е извършил завещателни разпореждания над размера на разполагаемата от наследството част  то наследниците с право на запазена част да могат  да възразят.
Адвокат Кавазова

сряда, 12 юли 2017 г.

Въвод във владение - Тълкувателно решение № 3/2015




http://advokatpetkova.com

Съгласно това Тълкувателно решение:
 Не може да се извърши въвод във владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение, и ако такъв бъде извършен, това лице може да защити правата си чрез обжалването му по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК. В случай че третото лице пропусне срока за обжалване на извършения въвод, то може да предяви владелчески иск по чл. 75 или чл. 76 от ЗС срещу взискателя. Това лице не може да се ползва от предвидената в чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК защита.
 
На обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

Изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете, е този по чл. 528, ал. 5 ГПК, като в този случай глобата по чл. 523, ал. 3 ГПК представлява санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от страна на длъжника, а не изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнениет.
Искът по чл. 440, ал. 1 ГПК е допустим и в случаите, когато третото лице се намира във владение на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение в деня на запора, възбраната или предаването й, ако се отнася за движима вещ с изключение на случаите, когато това трето лице е упражнило правото си на жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК и жалбата е била уважена.

 Изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя.

 http://www.vks.bg/dela/2015_%2003_OSGTK_reshenie.pdf

вторник, 4 юли 2017 г.

Какво трябва да знаем за наследствената пенсия?



http://www.advokatpetkova.com


Изчисляването на наследствената пенсия се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ, а за лицата, които не са български граждани и нямат постоянен адрес в страната и за които не се прилагат разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна - на длъжностното лице в Столичното управление "Социално осигуряване" и на длъжностно лице в НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина, или други длъжностни лица, определени от управителя на НОИ (чл. 98, ал. 1 КСО, чл. 10, ал. 1 НПОС).

Лица, които имат право на наследствена пенсия:

1. Децата на починалото лице имат право на наследствена пенсия до навършване на 18 години, както и след тази възраст, ако учат (виж чл. 34 НПОС) - за срока на обучението, но не по-късно от 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Право на наследствена пенсия имат както родените в брака, така и извънбрачните и осиновените деца (чл. 82, ал. 1 КСО, чл. 31, ал. 1 НПОС).
2. Преживелият съпруг или съпруга, които не са встъпили в нов брак, имат право на наследствена пенсия 5 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО, или преди тази възраст, ако са неработоспособни (чл. 82, ал. 2 КСО).
3. Родителите имат право на наследствена пенсия от децата си, ако са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО и не получават лична пенсия. Родители на лица, починали по време на наборна военна служба, имат право на наследствена пенсия от децата си, независимо от възрастта им. Те имат право на наследствена пенсия дори ако получават лична пенсия, като получават двете пенсии в пълен размер (чл. 82, ал. 3 и 4 КСО, чл. 36 НПОС).
ІІІ. Необходими документи
1. ЗАЯВЛЕНИЕ ПО ОБРАЗЕЦ, утвърден от управителя на НОИ (чл. 1, ал. 1 НПОС);
2. Приложения към заявлението
2.1. УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА НАСЛЕДНИЦИТЕ;
2.2. за деца над 18- до навършването на 26-годишна възраст, ако продължават да учат - удостоверение от съответното учебно заведение;
2.3. за деца, инвалидизирани до 18-, съответно до 26-годишна възраст по време на обучението или наборната военна служба - експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК) с всички необходими данни за определяне на правото и срока на пенсията;
2.4. за преживелите съпрузи, които не са навършили изискващата се възраст и са неработоспособни - експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК) с данните, необходими за определяне на правото и срока на пенсията;
2.5. за децата - декларация, че не са осиновени, а за преживелите съпрузи - декларация, че не са встъпили в граждански брак;
2.6. за родителите - декларация, че не получават лична пенсия и не са лишени от родителски права, както и документ, удостоверяващ, че са родители - удостоверение за раждане, съдебно решение или удостоверение от общината;
2.7. за родителите на лица, починали по време на наборна военна служба - и документ, издаден или заверен от съответното поделение, удостоверяващ, че смъртта е настъпила по време на наборната служба (чл. 1, ал. 1 и чл. 4 НПОС).
Към заявлението за отпускане на наследствена пенсия от наследодател, който е бил пенсионер, се представят документите по чл. 4, т. 1-6 НПОС.
    Видове наследствени пенсии:
1. Наследствена пенсия от наследодател, който е бил пенсионер
На основание чл. 83, ал. 6 КСО, при смърт на пенсионер, който е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване или лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, наследствената пенсия се отпуска в процентите по чл. 81 КСО съобразно вида на получаваната пенсия. Това означава, че когато наследодателят е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на наследниците се отпуска наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а в случай че наследодателят е получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст - на наследниците се отпуска наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В случай че наследодателят е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, работил е след отпускането на пенсията и е починал вследствие на трудова злополука или когато наследодателят е получавал лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, или пенсия за военна инвалидност и със смъртта си е придобил право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на наследниците се отпуска по-благоприятната по размер пенсия.
Ако наследодателят е получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, работил е след отпускането на пенсията и е починал вследствие на трудова злополука, на наследниците се отпуска наследствена пенсия, както от получаваната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, така и от пенсията за инвалидност поради трудова злополука, на която наследодателят е придобил право. Аналогично, когато наследодателят е получавал лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест и със смъртта си е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на наследниците се отпуска наследствена пенсия, както от получаваната лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, така и от пенсията за осигурителен стаж и възраст, на която е придобил право със смъртта си. По същия начин се постъпва и когато наследодателят е получавал лична пенсия за военна инвалидност и със смъртта си е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В случай че наследодателят е получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, след което същата е спряна, тъй като му е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на наследниците се отпуска наследствена пенсия от получаваната към смъртта пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Не се извършва преценка на по-благоприятен вид пенсия.
Ако осигуреното лице е получавало пенсия за военна инвалидност, наследствената пенсия се определя от следващата се пенсия за военна инвалидност при трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, определена по чл. 86 КСО (чл. 83, ал. 5 КСО).
2. Наследствена пенсия от наследодател, който не е бил пенсионер
При смърт на осигурено лице, което не е било пенсионер, се преценява правото на наследствена пенсия от всички видове пенсии, на които лицето е придобило право със смъртта си, и на наследниците се отпуска наследствена пенсия от най-благоприятната по размер пенсия (сбор от пенсии) на наследодателя.
В случай че наследодателят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, наследствена пенсия на правоимащите наследници се отпуска от полагащата се лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако това е по-благоприятно за тях (чл. 83, ал. 2 КСО).
При смърт на осигурено лице, което не е било пенсионер, на наследниците се отпуска пенсия в съответствие с вида лична пенсия за общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест, която починалият би получил като инвалид със загубена работоспособност над 90 на сто, а при смърт на военнослужещ на наборна военна служба на наследниците му се отпуска пенсия, като за база се взема размерът по чл. 86, ал. 1 КСО, равен на следващата се пенсия за военна инвалидност при намалена работоспособност над 90 на сто (чл. 83, ал. 1 и 4 КСО).

 http://www.advokatpetkova.com

Запор на заплата от ЧСИ

 Какво да знаем, когато имаме запор на заплатата Съдебните изпълнители могат да наложат   запор върху трудовото ви възнаграждение ...