понеделник, 22 януари 2018 г.

Запор на заплата от ЧСИ




Съдебните изпълнители могат да наложат  запор върху трудовото ви възнаграждение основа на изпълнителен лист, без дори да знаете, че сте сте осъден.
Но има граница на сумата, която може да бъде удържана заплатата.
Извършването на запор става, чрез  изпращане на запорно съобщение от ЧСИ до вашия работодател. В резултат той удържа суми от трудовото ви възнаграждение и ги превежда на ЧСИ (частен съдия изпълнител).
Може да бъде направен запор на банковата ви сметка, по която получавате заплатата си. В случай, че трудовото ви  възнаграждение е с размер под минималната работна заплата, ЧСИ няма право да му прави запор и следва да подадете молба за вдигане на запора.
Ако заплата ви е над минималната работна заплатасе удържа определена част.
Получено нетно възнаграждение:
800.00 лв.
За:
януари 2018 г.
Лицето издържа деца:
Не
Лицето има и друг запор за издръжка:
Не

Сумата на удръжката по запора е:
266.67 лв.





четвъртък, 4 януари 2018 г.

НОВИТЕ ПРОМЕНИ В ДАНЪЧНОТО ПРАВО ЗА 2018г.

Увеличаване на минималната работна заплата




С началото на новата година по традиция  се променят и редица закони, засягащи  данъчното право.
С тези промени са много важни както за  гражданите, така и за фирмите.
Най-важните промени в данъчното законодателство за 2018г., които трябва да знаете, са:


  • От 1 януари 2018 г. минималната работна заплата се увеличава от 460 лв. на 510 лв.  А това означава, че минималната работна часова заплата вече е 3,07 лв., както съобщават от   пресцентъра на МС. 
  • В близките две години  - 2019г. и 2020г.  – е предвидено да има ново увеличение с по 50 лв. на година, което означава, че през 2020г. минималната работна заплата ще достигне до  610 лв.

  • С увеличаването на минималната заплата респективно се увеличава и минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се лица (СОЛ). Лицата, избрали самоосигуряването ще заплащат с около  20лв. повече на месец през 2018г.

  •    Друга важна промяна е свързана с определянето на нов размер на минималната пенсия. От 01.01.2018г., размерът на минималната пенсия ще  бъде 200 лв.

  •  Новите промени засягат  и хората, останали без работа. Покачва се минималното дневно обезщетение за безработица от 7,20 лева  на 9 лева.

  • Но вече има и горна граница на обещетението в размер на 74.20 лв. на ден.  Разбира се, не е пропусната и възможността за промяна на изискванията  за  право за обезщетение за безработица. От новата година следва да има най-малко 12 месеца от последните 18 внесени или дължими вноски за фонд "Безработица". Oсигурителната вноска за фонд "Пенсии"  също се покачва с около 1 пункт.

  •  Новите промени водят и до увеличаване  на минималния осигурителен доход (МОД) по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, който може да видите МОД ЗА ПРОФЕСИИТЕ.

  •    Земеделските стопани също не бяха подминати - минималния осигурителен доход за тях вече е 350лв.

  •   До 31 януари пък  физическите лица могат да ползват отстъпката по данъка за довнасяне на физическите лица по годишната данъчна декларация. Тези от тях, който  подадат  годишна данъчна декларация  по електронен път, ползват отстъпка  от 5% , но не повече от 500 лв., при условие че нямат задължения към държавата и данъкът за довнасяне е внесен в срок до 31 януари. Това се отнася и за годишните данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ  за 2017 г.
  •    Детските надбавки за едно дете се увеличават от 35 лв. на 40 лв. За две деца сумата е  90 лв., за три деца - 135 лв., за четири деца - 145 лв, а за всяко следващо се добавят 20 лв. Обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години се увеличава от 340 лв. на 380 лв. Средномесечният доход,  за получаване на детски надбавки  вече е 450 лв., а не както беше досега – 400лв.

  •      Не се променя обаче максималния осигурителен доход от 2600 лв.

  СРОКОВЕТЕ, който трябва да знаете и да спазвате за  2018г. са:

До 15 март

Справка по чл. 73 от ЗДДФЛ се подава в НАП в срок до 15 март на следващата година.
До 31 март
До 31 март на следващата година се подава декларация в търговския регистър от предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период.
До 30 април
Няма  изискване  фирмите, подаващи декларация по чл. 15 от ЗЗБУТ в териториалната дирекция "Инспекция по труда" да подават уведомление в срок до 30 април на следващата година, когато нямат промяна в обстоятелствата, но ако фирмата е учредена през 2017г. следва да подаде такава.
От 14 на 7 дни
Промени се срокът за подаване на заявлението за задължителна регистрация по ЗДДС. От 01.01.2018 г.  ве е 7 дни. Помените касаят задължителна регистрация по чл. 96 и задължителна регистрация в резултат на преобразуване по чл. 132. 


понеделник, 1 януари 2018 г.

Електронните услуги на НАП с ограничен достъп в началото на 2018г.

Ако се налага да използвате електронните услуги на НАП

Oт 01 до 07 януари 2018 г. в НАП ще се извършва годишно приключване на информационните системи. Това налага промяна в достъпите до електронните услуги и офиси на Приходната агенция.


1. Временно ще бъдат недостъпни част от онлайн  електронните услуги за подаване на данни и документи от задължените лица.

2. През посочения период ще има забавяне при получаването на резултати от обработката на подадените по електронен път декларации и документи чрез услугите за подаване на  декларации и документи за осигурителни вноски (образци 1, 3, 5, 6 и 7), вкл. и уведомления за трудови договори; справки-декларации, описи на наличните активи по ЗДДС, както и дневници по ЗДДС и VIES декларации;декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г.;декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО за 4-то тримесечие на 2017 г. и месец декември 2017 г.

3. Електронните услуги, които дават информация от данъчно-осигурителната сметка на задължените лица („Справка за задълженията, с възможност за извършване на плащане“, „Справка за задълженията и плащанията“ и „Справка за извършени плащания, преведени по сметки на НАП и погасени задължения с тях“) ще работят с данни, които са актуални към 31 декември 2017 г.

4 .Всички декларации, искания и заявления в датите от 02 до 05 януари 2018 г., които се подават в офисите за обслужване на НАП, ще се приемат.

5. Към 01.01.2018 г. няма промяна в реда за плащане, банковите сметки и образците за плащане на дължимите данъци, осигурителни вноски и публични задължения, принудително събирани от НАП.


сряда, 18 октомври 2017 г.

Кражбата на фирма - престъпление!

Кражба на фирми и защита
Кражбата на фирма се превърна в доста печеливш бизнес напоследък.
Как да се защитим? Към го да се обърмен ако станем жертва на подобна схема?
Ангенцията по вписванията не може да осъществи контрол в достатъчна степен и 
Търговския регистър е поле  за извършване на кражби на фирми, на злоупотреби със 
активи на дружеството.
За щастие в с новите промени в Търговския закон за  cмянa нa yпpaвитeли, 
пpexвъpлянe нa дpyжecтвa и нa дpyжecтвeни дялoвe, ĸaĸтo и зa paзпopeждaнe c
нeдвижими имoти нa дpyжecтвa вeчe щe ce изиcĸвa нe caмo нoтapиaлнa зaвepĸa 
нa пoдпиca, нo и нa cъдъpжaниeтo нa впиcвaния дoĸyмeнт.  Целта е да се постигне 
сигурност и да се предотвратят злоупотребите. Съществуват два вида кражба на 
фирма – кражба на дружествени дялове и назначаване на мним управител. Мнимият 
управител отваря банкова сметка и/или разпродава имуществото на фирамата.
Длъжнocтнитe лицa пo peгиcтpaция в Aгeнциятa пo впиcвaниятa щe бъдaт длъжни 
дa пpoвepявaт зaвepeнитe дoĸyмeнти в eлeĸтpoннaтa cиcтeмa „Eдинcтвo” в 
Hoтapиaлнaтa ĸaмapa, дo ĸoятo тe щe имaт дocтъп. 
Hoвитe paзпopeдби пpeдлaгaт Aгeнциятa пo впиcвaниятa дa oтгoвapя зa вpeдитe, 
пpичинeни нa физичecĸи и юpидичecĸи лицa oт нeзaĸoнocъoбpaзни aĸтoвe, дeйcтвия или
 бeздeйcтвия нa длъжнocтни лицa пo peгиcтpaциятa пo peдa нa Зaĸoнa зa oтгoвopнocттa 
нa дъpжaвaтa и oбщинитe зa вpeди. B дeйcтвaщия зaĸoн липcвa пoдoбнa paзпopeдбa. 

Свържете се с АДВОКАТ ако се съмнявате,че сте жертва на измама

събота, 23 септември 2017 г.

Договор за наем -процедура

Примерен образец (бланка) на договор за наем
 
 
 
Договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години, освен ако е търговска сделка (когато поне едната страна по договора е търговец и сделката е свързана с упражняваното от него занятие). Лицата, които имат право само на управление на имота (тези, които не са собственици, например пълномощници) не могат да сключват договор за наем за повече от 3 години. В случаите, когато тези предели са превишени, договорите за наем автоматично и по силата на закона се смятат сключени за 10, съответно 3 години.
Договор за наем на недвижим имот за срок повече от една година трябва да бъде нотариално заверен и да бъде вписан в имотния регистър.
При продажба на недвижимия имот, предмет на договора за наем, същият остава в сила за новия собственик, ако е бил вписан в имотния регистър. Ако договорът за наем, има достоверна дата (нотариална заверка на датата), той е задължителен за новия собственик до предвидения в него срок, но за не повече от една година от прехвърлянето. Ако няма достоверна дата и наемателят използва имота, договорът е задължителен за приобретателя като договор за наем без определен срок.
Наемателят е ползвател на наетата вещ, който заплаща наемна цена.
Наемодател може да бъде не само собственикът на вещта, а и носителят на вещното право на ползване, всеки от съсобствениците на вещта, друг наемател - при условие, че наемодателят не е забранил изрично вещта да бъде пренаемана от трети лица.
Договора за наем е сключен с постигането на съгласие между страните, което не е необходимо да бъде облечено в определена форма. Действителни са както устното споразумение, така и ПИСМЕНИЯТ ДОГОВОР. Но за да може да бъде противопоставен договорът за наем на трети лица, които са придобили имота от наемодателя, преди изтичането на срока на наема, е необходимо да се има предвид следното: ако сключеният договор за наем на недвижим имот е вписан в имотния регистър, той остава в сила спрямо приобретателя (чл. 237, ал. 1 ЗЗД). Ако има достоверна дата (например заверен е от нотариус), договорът е задължителен за новия собственик до изтичане на срока му, но за не повече от една година от прехвърлянето на имота (чл. 237, ал. 2 ЗЗД).
 

събота, 26 август 2017 г.

Новите промени в ДОПК - отговорности и задъжения





През месец август влязоха в сила нови разпоредби в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс („ДОПК“), с които  се засягат отговорността на управителите, представителите, съдружниците и акционерите в търговски дружества за публичните задължения на търговските им дружества – данъчни и осигурителни задължения.
След последните изменения, мажоритарните собственици на капитала на дружеството, включително мажоритарните съдружници или акционери, имащи това качество към деня на възникване на задълженията, които недобросъвестно прехвърлят притежавани от тях дялове или акции, отговарят за непогасените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Отговорността е пропорционална на участието им в отчуждената част от капитала.  
В следствие от това изменение, на практика при прехвърляне на дялове или акции от капитала на дружеството, Национална агенция за приходите може да търси отговорност за публичните задължения на дружеството и от лицата, които вече не притежават мажоритарната част от капитала му. Важно е да се отбележи, че отговорност от тях не може да се търси преди прехвърлянето, а след това.
Очевидно законовите промени целят да противодействат на установената практика тежко задължени към държавата дружества да бъдат прехвърляни на трети лица и така на практика „изоставяни“, без реална дейност и активи, а държавният бюджет бива ощетен. В същото време обаче вменената отговорност по чл. 19, ал. 5 от ДОПК ще засегне и работещи дружества. При тях е важно, ако мажоритарният собственик на капитала напуска дружеството, да осигури публичните му задължения да бъдат надлежно погасени.
Важен момент е законовото изискване за недобросъвестност. Съгласно чл. 19, ал. 5 от ДОПК, тя би била налице, ако съдружникът или акционерът е знаел, че дружеството е свръхзадлъжняло или неплатежоспособно и разпореждането е извършено преди обявяването на несъстоятелност или отхвърлянето на искането за обявяване в несъстоятелност. Тази законова дефиниция обаче е по-скоро непълна и е възможно съдебната практика да се насочи към разбиране на недобросъвестността изобщо като знание за наличието на публични задължения. Отделно в чл. 19, ал. 10 ДОПК изрично посочва, че е налице недобросъвестност, когато действието е извършено, след като е образувано производство по ДОПК за контрол по спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство до 6 месеца от приключване на производството.
Същата отговорност носят и лицата, съдружници или акционери, които притежават миноритарни дялове от капитала, когато едновременно или последователно за период не по-дълъг от три месеца, недобросъвестно прехвърлят дружествени дялове или акции, чиято обща сума представлява мажоритарен дял от капитала.
Собствениците на капитала, включително съдружниците или акционерите, които са получили скрито разпределение на печалбата, отговарят за неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на юридическото лице за периода, в който са притежавали това качество, до размера на полученото, освен ако скритото разпределение е декларирано.
В ДОПК се въвежда и отговорност на управителните органи, както и на съдружниците/акционерите за случаите, когато, поради намаляване на активите на дружеството, не могат да бъдат заплатени публични задължения. Управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски:
- извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;
- извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

сряда, 23 август 2017 г.

Когато ви запорират банковата сметка?



 Запор и решения



 Запорът върху  банкова сметка  е едно от най-неприятните изживявания за  един длъжник, особено, когато не разполага с други финансови средства.


Запорът върху  банкова сметка  е разпореждане на съдебен изпълнител или на друг, овластен от закона орган или лице (като например орган на НАП) до банката, чрез което длъжника се лишава от право да получи валидно плащане и затова плащането, което банката би извършила на длъжника след постъпване на запора, е недействително спрямо взискателя и присъединилите се кредитори. Затова те могат да искат от банката повторно плащане, защото по силата на чл. 452, ал. 1 ГПК, съответно чл. 206, ал. 1 ДОПК, този, който плаща зле, плаща два пъти.
От друга страна, запорното съобщение легитимира наложилия го орган или лице да получи валидно плащане от банката, стига законът изрично да не посочва, че неговите правомощия се изчерпват само с налагането на запора.
Разпореждането за налагане на запора трябва да съдържа:
  • пълно наименование на органа или лицето, наложило запора;
  • име/наименование на взискателя по делото;
  • основание за предприемане на обезпечителната мярка (например номер на делото, по което е издаден изпълнителният лист, и от кой съд, номер, година, участък на съдебноизпълнителната служба, име/наименование на длъжника);
  • размер на дължимата от длъжника сума, включително разноските по делото и държавната такса, както и откога докога се дължи законната лихва за забава, когато такава е присъдена;
  • само при запорите, изискващи и предприемане от страна на банката на изпълнителни действия - номер на сметката на органа или лицето, наложило запора, по която да се преведат дължимите суми;
  • номер на разплащателната сметка на длъжника, от която да се преведат дължимите суми, ако е известен на органа, наложил запора, но е достатъчно и само посочването “от всички сметки на длъжника”; и подпис на органа или лицето, овластени да налагат запора, както и печат на съответната служба.


Запор на заплата от ЧСИ

 Какво да знаем, когато имаме запор на заплатата Съдебните изпълнители могат да наложат   запор върху трудовото ви възнаграждение ...